Проклети жени... кой Господ ме е наказал да съм от другия пол. Еее не бих си сменил пола за нищо на света. Така ми е добре. Винаги съм страдал от чуждото (хорското) мнение. Колкото и да се опитвам да го пренебрегна, мозъка ми не престава да мисли за това което съм чул, видял или разбрал за мен от други хора. Направо им завиждам на някой хора, които казват "не ме интересува" и забравят за всичко останало. Преди време имах спор с една позната над смисъла на думата "суета" и има ли той почва в мен. Преведох доста убедителни доказателства че суетата не е за мен, но явно съм имал в предвид конкретно проявление на тоя термин в конкретна ситуация.

След лирическото отклонение, в което отново оплюх себе си, редно е да напиша и някой друг ред баш по темата.

Преди около... 5 години се запознах с едно момиче в чата. 2 години по-късно след вяла кореспонденция (едва 3-4 писма) се срещнахме. Ужасен ден, сляпа среща, комични ситуации в които лъсна моята необразованост и некомпетентност по някои въпроси. Напрво се чудя момичето как не ме заряза още по средата на запознаването. Имам някаква теория и за това, но ще си я запазя за себе си. Не след дълго, мадамата се премести в София. Град в който, по нещастно стечение на обстоятелствата, в момента живея. Последва още по-вяла кореспонденция но за сметка на това чести близки срещи от трети вид. Най-вече предпоследната, която наистина си беше от трети вид! Това беше нещо като връзка, много се надявам да е все още връзка, но да ви призная писна ми от това постоянно мълчание и притеснение от нейна страна.. какво и пречи да си каже какво и е на сърцето, аз да не съм пророк да я разбера само по поглед. Може да не съм пророк, но все пак знаех само по погледа и какво иска. Иска нещо което немога да и дам в момента. И вследващите няколко момента, измерени в месеци - също. Хората имат странен критерии за "несигурност". Е нейния беше твърде занижен, а моя твърде завишен, от което произлизаха всичките разминавания в гледните точки и намеренията. Като допълним и моята несериозност, глупост, простащина, некомпетенстност и разни други неща които съм пропуснал да развия в ранно детство, то мисията става невъможна.

След като по-приключи нещото като връзка с въпросната дама, взе че се появи ей така от нищото (доклкото ICQ е едно "нищо") ново момиче. Е, те момичета се появяват по едно на месец (средно), но това си беше (както се оказа по-късно) Жена, с главно Ж. Малко хора са се интересували от мен през годините, особено от женски пол. Или поне аз за малко съм разбрал. Та с въпросния обект на желанията, имахме мноооого дълги разговори в които разисквахме много интересни неща, основно тя за мен и аз за нея. След 5 (!) дни, тя реши че трябва да се срещне с мен. Аз, за да не се повтори ситуацията от преди отказах, след което тя се поизплаши, аз се извинявах някак и в крайна сметка, няколко дни по-късно наистина се видяхме (6 дни от днес). Отново сляпа среща, отново същия кошмар, но този път нещата бяха малко по-различни. Основното "нещо" е възрастта. В предния случай разликата беше +4 за мен, а сега е +4 за нея. С две думи тоя път аз съм баткото. Само дето житейския опит във всички направления се оказа доста по-сериозен от моя.

Сега вече имаме 3 срещи, направо "срещища", в които прекарваме минимум 5 часа заедно, а и разхода на парични знаци почва да става сериозен. Не че има проблем, просто го отбелязвам. 5 часа може да не е много за една вечер (или нощ), но тук естеството на интереса ми към нея (а и нейния към мен), никак не се вписва в полутъмна стая, в тъмна нощ и няколко броя предпазни средства на базата на латекс. Ама никак! За съжаление, тя мислела по друг начин... В деня (последния) в който прекарахме някъде около 8 часа заедно, направихме една кратка (на фона на другите) сесии в ICQ от още два часа в която сесия нещата за малко да се осерат (ще ме извинявате). Кой дявол я кара да ми обяснява, че тя си имала приятел и неиска да си мисля, че евентуално си търси любовник в мое лице. Доста коварен удар под кръста. Какво падение само... аз - любовник! Трябваше да и обясня някак че втора цигулка не свиря, но реших да не се впускам в подробности и оставих нещата да се развият по друг път. А именно - казах и нещо, от което да излезе, че на мен и през ум не ми е минавала подобна идея, най-малко да и бъда любовник...
Е малко я поизлъгах, но тази лъжа си беше благородна от всякъде. Че голяма част от това което и казах е истина - така е, че практически досега съм я лъгал само веднъж, за нещо незначитено (за нея, но значително за мен) - също е така, но че излъгах и себе си тоя път - е това е най-голямата истина, която излезе от тая ситуация.
Наистина не съм си представял че ще и бъда любовник, но не веднъж съм си преставял че ще заместя тоя дето е на фронтовата линия. Просто нямах сили, воля и кураж да и го кажа. Е нищо, ще има и други поводи. Тя и без това си беше помислила че съм и се разсърдил (както след като и отказах да се видим първия път), или че и съм се обидил, така че тя излезе малко виновна от ситуацията. т.е. излиза че тя е сбъркала задавайки тоя въпрос, а аз съм постъпил, джентълменски, като бързо-бързо потулвам всякакви съмнения у нея. Е сега коло джентълменски постъпвам като пиша това в тоя блог - отделен въпрос! Както вече виждате всъщност аз съм губещия от тоя среднощен чат, но го направих така че да излезе тя губеща. Чудя се колко "атаки" още ще издържа докато си проличи, че моята защита е въздух под налягане, а при нея нещата са кристално прозрачни и солидни като бетон на язовирна стена.
Най-вероятно всичко ще лъсне в дните около 23-ти за когато насрочихме следващото виждане. Спирам да ги наричам срещи, за да не остане някой с погрешно (вярно) впечатление.

Сега предстои друг важен момент. Трябва да я заведа някъде на клуб, дискотека, бар и т.н... има два проблема:
1) Немога да танцувам, а тя е била професионалист
2) Не знам къде са над 99% от заведенията в София, дори тези които се броят за "мега-известни". Добре че го има интернет, и добре че мениджърите на тия заведения включват в анализите на пазара си идиоти като мен.

Аа да, забравих да кажа че тя не е от София и също не ги знае тия работи. Май ще ходя при сестра си тия дни да ме учи да играя нещо, що-годе читаво че да не се излагам пред момичето и да не излагам нея пред хората.

Ще видим...

пич, ти си разводач. Осъзнай го на време

това ме натъжи.... И май наистина трябва да се огледаш трезво как стоят нещата. Така, с надеждата, просто няма да стане нищо. А и като жена ти казвам, ако си пада по теб няма значение къде ще сте и за какви пари! Спести си и парите, и нервите!!!

Тва за джентълменсвото, може и да е така но заеби!
Не схващам кво ти пречи свободния секс с нея или някоя друга! Думата любовник ли!?
Заведи я в "Маската"! Намира се в студград, ама в 18ти бл ли беше не се сещам.